Спрели стъпки
Отново се изгубих,
потънах в нищото.
По пътя себе си забравих,
нямам нужда от никого!
Търся щастие в самота,
Уморих се от другите.
Душата ми плува в пустота.
Забравих си мечтите.
Стопи се устрема.
От мен и той избяга.
Чувства от къде да си наема?
За болката сама съм си стряха.
А май и не искам да се намеря.
Поне за сега.
За любовта да помисля не смея.
Изпарява се винаги като роса!
М. януари 2007г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Малина Арнаудова Все права защищены
