Спрели стъпки
Отново се изгубих,
потънах в нищото.
По пътя себе си забравих,
нямам нужда от никого!
Търся щастие в самота,
Уморих се от другите.
Душата ми плува в пустота.
Забравих си мечтите.
Стопи се устрема.
От мен и той избяга.
Чувства от къде да си наема?
За болката сама съм си стряха.
А май и не искам да се намеря.
Поне за сега.
За любовта да помисля не смея.
Изпарява се винаги като роса!
М. януари 2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Малина Арнаудова Всички права запазени
