Отново се изгубих,
потънах в нищото.
По пътя себе си забравих,
нямам нужда от никого!
Търся щастие в самота,
Уморих се от другите.
Душата ми плува в пустота.
Забравих си мечтите.
Стопи се устрема.
От мен и той избяга.
Чувства от къде да си наема?
За болката сама съм си стряха.
А май и не искам да се намеря.
Поне за сега.
За любовта да помисля не смея.
Изпарява се винаги като роса!
М. януари 2007г.
© Малина Арнаудова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
