20 feb 2007, 12:51

Спрели стъпки

  Poesía
947 0 2

Отново се изгубих,

потънах в нищото.

По пътя себе си забравих,

нямам нужда от никого!

 

Търся щастие в самота,

Уморих се от другите.

Душата ми плува в пустота.

Забравих си мечтите.

 

Стопи се устрема.

От мен и той избяга.

Чувства от къде да си наема?

За болката сама съм си стряха.

 

А май и не искам да се намеря.

Поне за сега.

За любовта да помисля не смея.

Изпарява се винаги като роса!

 

 

М.                                                                                                                         януари 2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малина Арнаудова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...