20 feb 2007, 12:51

Спрели стъпки

  Poesía
942 0 2

Отново се изгубих,

потънах в нищото.

По пътя себе си забравих,

нямам нужда от никого!

 

Търся щастие в самота,

Уморих се от другите.

Душата ми плува в пустота.

Забравих си мечтите.

 

Стопи се устрема.

От мен и той избяга.

Чувства от къде да си наема?

За болката сама съм си стряха.

 

А май и не искам да се намеря.

Поне за сега.

За любовта да помисля не смея.

Изпарява се винаги като роса!

 

 

М.                                                                                                                         януари 2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малина Арнаудова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...