16 нояб. 2007 г., 23:10

Спри ме

2K 2 5
Забави ме... спри ме...
Тръгнах да се лутам,
бягам на посоки,
като в огромен кръг с мечти.
Нещо ме влече,
чудя се и потеглям с увереност
към неизвестното...

Забави ме, моя сладка обич...
Не ме оставай да погубя
сладкия живот,
на теб и мен...

Забави ме,
не мога да си поема капка дъх,
а искам...
Забави ме,
усещам как звездите знойни
се превръщат в стрели остри
... обстрелват ме безспирно...
Защити ме...

Тичам към онова
неизвестно желание,
да съм далеч...
Спри ме,
там, под дъгата на страстта..
Спри ме,
за да не ме загубиш в мрака...

Ще забавиш ли
с нежност моята
неспирна душа?
.................

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зузка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...