Спри ме
Забави ме... спри ме...
Тръгнах да се лутам,
бягам на посоки,
като в огромен кръг с мечти.
Нещо ме влече,
чудя се и потеглям с увереност
към неизвестното...
Забави ме, моя сладка обич...
Не ме оставай да погубя
сладкия живот,
на теб и мен...
Забави ме,
не мога да си поема капка дъх,
а искам...
Забави ме,
усещам как звездите знойни
се превръщат в стрели остри
... обстрелват ме безспирно...
Защити ме...
Тичам към онова
неизвестно желание,
да съм далеч...
Спри ме,
там, под дъгата на страстта..
Спри ме,
за да не ме загубиш в мрака...
Ще забавиш ли
с нежност моята
неспирна душа?
.................
Тръгнах да се лутам,
бягам на посоки,
като в огромен кръг с мечти.
Нещо ме влече,
чудя се и потеглям с увереност
към неизвестното...
Забави ме, моя сладка обич...
Не ме оставай да погубя
сладкия живот,
на теб и мен...
Забави ме,
не мога да си поема капка дъх,
а искам...
Забави ме,
усещам как звездите знойни
се превръщат в стрели остри
... обстрелват ме безспирно...
Защити ме...
Тичам към онова
неизвестно желание,
да съм далеч...
Спри ме,
там, под дъгата на страстта..
Спри ме,
за да не ме загубиш в мрака...
Ще забавиш ли
с нежност моята
неспирна душа?
.................
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зузка Всички права запазени
