Спри се, миг
Спри се, миг, не закривай луната,
нека грее красиво над мен –
да лекува омайно душата,
да е слънцето, няма ли ден...
В тъмнината безгрижно я гледам
как зад облаци сто е една...
С нея болките свои споделям
като с майка – безкрайно добра.
Тя прощава без гняв греховете,
все ме гледа със нежни очи
и воюва дори с боговете, ...