Спрял часовник
Часовникът ми спря. На теб без десет.
Но не и времето. То тъпо отлетя.
Посегнах да го хвана аз. Надвесих се
над спомена за теб. И заваля.
Ръждясаха стрелките, даже смисълът.
Развихри се болезнен ураган.
Два пъти да те имам – не е писано.
Не се повтаря нищо. Хем го знам.
Стрелките сочат теб. Оттук нататък
ще чакам да помислиш ти за мен.
Дори и спрелият часовник дваж, за кратко
във денонощието всъщност е сверен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартин Спасов Все права защищены
