Спрял часовник
Часовникът ми спря. На теб без десет.
Но не и времето. То тъпо отлетя.
Посегнах да го хвана аз. Надвесих се
над спомена за теб. И заваля.
Ръждясаха стрелките, даже смисълът.
Развихри се болезнен ураган.
Два пъти да те имам – не е писано.
Не се повтаря нищо. Хем го знам.
Стрелките сочат теб. Оттук нататък
ще чакам да помислиш ти за мен.
Дори и спрелият часовник дваж, за кратко
във денонощието всъщност е сверен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Спасов Всички права запазени
