24.02.2012 г., 11:54 ч.

Спрял часовник 

  Поезия
1747 1 7
Часовникът ми спря. На теб без десет.
Но не и времето. То тъпо отлетя.
Посегнах да го хвана аз. Надвесих се
над спомена за теб. И заваля.

Ръждясаха стрелките, даже смисълът.
Развихри се болезнен ураган.
Два пъти да те имам – не е писано.
Не се повтаря нищо. Хем го знам.

Стрелките сочат теб. Оттук нататък
ще чакам да помислиш ти за мен.
Дори и спрелият часовник дваж, за кратко
във денонощието всъщност е сверен.

 

© Мартин Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поезията ти се откроява с личния ти творчески почерк,в който е вплетена неподражаева оригиналност!
    Тук наистина можеш да помислиш за поантата. Нужно е малка редакция, според мен.
  • Хубаво е!
  • Не ме разбирай погрешно - не зная английски, не бях чувал поговорката. Просто Стефан Цанев я е използвал в свое някогашно стихотворение от шейсетте години на миналия век. Пак повтарям - не те обвинявам в нищо... Поздрав!
  • Дори и спрелият часовник е точен два пъти в денонощието. (Even a stopped clock is right twice a day.) Английска поговорка. Не си я приписвам като моя мисъл, просто я използвах и вплетох в стихотворението.
  • Не обвинявам никого в нищо, но този финал е познат: "Два пъти в денонощието спрелите часовници показват точно време". Не е изключено и двама души да стигнат до една и съща мисъл...
  • Щом твърдите, ще я поправя.
  • може да се помисли още за финала
Предложения
: ??:??