8 февр. 2020 г., 11:23
Спукан балон
Примирено виси на дървото
този спукан от обич балон.
Черен клон ли намери в живота,
вместо бял серенаден балкон?
Много въздух сърдечните бузи
ли му вдъхнаха с рисков синдром?
Пием днес самота в чаша с узо.
Всеки сам. Сам в студения дом.
А дървото с такава комичност
блъска клони - предречено бе
да изтласка то с удар камшичен
парцаливото наше небе.
Пак е синьо балонче небето,
със седефено розов замах.
Виж , сълзите стопиха резето
и във свое небе полетях.
2013 г.
© Мария Панайотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря ти, Дари!🔯
-
Оригинална и красива изразност!
-
Роси, радваш ме, миличка! Финалът е оптимистичен, усмихни се!👩❤️💋👨
-
О, Мари! Грабваш сърцето и някак буца засяда в гърлото!
-
Наденце!👩❤️💋👩
-
Разкош!
-
И гласът на твоята поетична душа е омайващ, Рени! Прегръщам те сърдечно, мила!👩❤️💋👩
-
Колко мило и светло ми става с думите ти, Мари! Душата ти е лира!
-
Силви, далече съм от гениалност, но думите ти ме зарадваха до степен на изчервяване!👩❤️💋👩
Ина, всеки, който гледа нагоре, е длъжен да намери своето небе за полет! Стоплиха ме думите ти!👩❤️💋👨 -
Разнопосочност и вдъхновение предизвиква твоя стих, Мария и нека остане красив балон, летящ към висините, който разбира се не е самотен, щом има свое небе! Благодаря, че го сподели!
-
Гениална си, Мария. Много е хубаво!
-
" Да изкърпим вятър в белоснежното,
клекнало над нас небе-балкон"!!!!!!
Започнах вече и коментарите ти да цитирам, Краси! Дори си помислих, че ще се роди свързано произведение. Може би!👩❤️💋👩 -
Спукани балони имат дъвките
ние носим на синдром... на клон...
Давай да пристегнем с връв обувките,
връв изгубена от син балон!
Да изкърпим вятър в бялоснежното
клекнало над нас небе - балкон!
Тиквени балони са копнежите,
след дванайсет - рицарят без кон!
Много хубав стих, Мария! -
Жени, много си мила!⚛️ Благодаря и на Ангелчето, Юри и Дени!
-
великолепна си, Мария! просто великолепна!
-
Аз и ти сме два балона
И Мария ни надува,
Ще и купим пет бонбона
И с нас ще запразнува 🤣 -
Дени! 😊😊😊
Аз съм пъпеш, ти си диня.
Ти си сладка, аз горчив!
Двама седнем ли на вино,
кой ще бъде по тръпчив? -
Предизвиквам ви да публикувате едно стихотворение за дините 🤣🤣🤣
-
Знам, ще дойде тя навреме,
мойте боксерки да вземе.
Да ги тръкне със пералня,
и на дървената спалня
дълго с нея да се борим,
за склерози да говорим -
Кой забравил си ченето,
да накисне във бидето! 😊 -
Ей, момче дебелокоро!
Щом любов те срещне скоро,
може ли да те подмине,
затова че твойта диня
според теб е на парчета?
Малки бяхме и хлапета,
но сега сме сладко зрели.
Тъй ли е, кажи, не е ли? -
😊😊😊
Не се давай момче,
идва точното време.
Всяко старо парче
към върха ще поеме.
Там - ще впери очи
към орлите високо.
Без дори да горчи,
ще въздъхне дълбоко! -
Дениии!👩❤️💋👩
-
Много сте забавни 😂
-
А знаеш ли, че пукната диня е най-сладката 🍉! Не се предавай, момче!
-
Мария! 😊😊😊
Бяхме момчета
в онези години.
Сега сме парчета
от пукнати дини.
Отвътре червени,
но много горчиви.
С изпъкнали вени
от делници сиви! -
Но балоните, момчета,
ще надуем с вяра пак.
Че надеждите ни светят,
даже в непрогледен мрак!
Благодаря ви, Гавраил и Юри! -
Помним зими и балтони,
и косите над уши!
Много спукани балони
днес са в нашите души! -
Като една неосъществена мечта.
-
Прегръдката ти стигна до мен, мило
Ангелче!👩❤️💋👩 Отвръщам ти с обич!( А) -
Каква градация на чувствата си открила само Цвети! Дори аз не бих
я определила в по-точна и правилна последователност!👩❤️💋👩
Прегръщам те, умнице! ❤️ -
Мари, влюбих се в заглавието от пръв поглед - събрало и тъга, и обич! А стихът ме развълнува с преливащите си емоции - от болка, истина, мъдрост и надежда! Страхотно!❤️
-
Благодаря, Дени! Изрових го от архивите и реших да ви го покажа.
-
Мария. Много ми хареса 😍
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
