Спукан балон
Примирено виси на дървото
този спукан от обич балон.
Черен клон ли намери в живота,
вместо бял серенаден балкон?
Много въздух сърдечните бузи
ли му вдъхнаха с рисков синдром?
Пием днес самота в чаша с узо.
Всеки сам. Сам в студения дом.
А дървото с такава комичност
блъска клони - предречено бе
да изтласка то с удар камшичен
парцаливото наше небе.
Пак е синьо балонче небето,
със седефено розов замах.
Виж , сълзите стопиха резето
и във свое небе полетях.
2013 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
