МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
23 мар. 2019 г., 13:17

Спяща стръвница съм 

  Поэзия
264 4 7

                    Туриха ме лозята да пазя,

                    моето лозе не опазих.

                  ...Ето, той иде, тича по планините.

                                         Песен на песните

 

Пътят пред мене е в кал и лози.

Пак се оказах с небрано грозде.

Резнеш ли клонче – ще просълзи

и ще се сърди дълго и грозно.

 

Хладен и пресметлив душ е дъждът.

Честен и чист. Хазарт не играе.

Дни като мене – под път и над път.

Слънцето горе ще си затрае.

 

Няма да скърши привичен хатър.

С мен – все тревоги. Не се отплащат.

Лозе ли? Тръни из мечия кър.

Пътят ми – хлъзгав. Не е за хващане.

 

Не ме зовете, сестрици, навън.

Луда, кръвта ми, чака превръщане.

Стане ли вино, от зимния сън

той ще ме вдигне. И няма връщане. 

 

21.03.2019

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Гавраил, гроздето е мечо, защото е мечешко. Усмивка. От мечото става чай, от мечешкото /притежание на мечката/, какъвто и сорт да е, става вино. Понякога и услуга. Кой както го чете. А четеш, в зависимост от това от коя страна на "барикадата" си. Това е склонност на човешката природа. Да виждаме добродушие у себе си, а злодушие у останалите. При едни и същи обстоятелства и постъпки.
  • Мария,но това вино дори и от мечо грозде дали няма да превърне "стръвницата"в добродушна мецана.Усмивка!
  • Мечо грозде. Това ми беше един от вариантите за заглавие. Но Спящата стръвница надделя. Усмивка. Благодаря, Стойчо.
  • Хубаво е!
    Трудно втасва този наш живот...
    Уж, се трудим за добро,
    но е е стипчив от болка плод!
  • Разбира се, Райна. Благодаря. Благодаря и на теб, Петре. Благодаря и за "Любими".
  • Е, пак ще те коментирам. Не, ще те харесам. Правя го вече.
  • Напълни ми душата! Нали може да го споделя във фейсбук с приятели... Много ми харесва
Предложения
: ??:??