Спяща стръвница съм
Туриха ме лозята да пазя,
моето лозе не опазих.
...Ето, той иде, тича по планините.
Песен на песните
Пътят пред мене е в кал и лози.
Пак се оказах с небрано грозде.
Резнеш ли клонче – ще просълзи
и ще се сърди дълго и грозно.
Хладен и пресметлив душ е дъждът.
Честен и чист. Хазарт не играе.
Дни като мене – под път и над път.
Слънцето горе ще си затрае.
Няма да скърши привичен хатър.
С мен – все тревоги. Не се отплащат.
Лозе ли? Тръни из мечия кър.
Пътят ми – хлъзгав. Не е за хващане.
Не ме зовете, сестрици, навън.
Луда, кръвта ми, чака превръщане.
Стане ли вино, от зимния сън
той ще ме вдигне. И няма връщане.
21.03.2019
© Мария Димитрова All rights reserved.
