23 mar 2019, 13:17

Спяща стръвница съм

  Poesía
394 4 7

                    Туриха ме лозята да пазя,

                    моето лозе не опазих.

                  ...Ето, той иде, тича по планините.

                                         Песен на песните

 

Пътят пред мене е в кал и лози.

Пак се оказах с небрано грозде.

Резнеш ли клонче ще просълзи

и ще се сърди дълго и грозно.

 

Хладен и пресметлив душ е дъждът.

Честен и чист. Хазарт не играе.

Дни като мене под път и над път.

Слънцето горе ще си затрае.

 

Няма да скърши привичен хатър.

С мен все тревоги. Не се отплащат.

Лозе ли? Тръни из мечия кър.

Пътят ми хлъзгав. Не е за хващане.

 

Не ме зовете, сестрици, навън.

Луда, кръвта ми, чака превръщане.

Стане ли вино, от зимния сън

той ще ме вдигне. И няма връщане. 

 

21.03.2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гавраил, гроздето е мечо, защото е мечешко. Усмивка. От мечото става чай, от мечешкото /притежание на мечката/, какъвто и сорт да е, става вино. Понякога и услуга. Кой както го чете. А четеш, в зависимост от това от коя страна на "барикадата" си. Това е склонност на човешката природа. Да виждаме добродушие у себе си, а злодушие у останалите. При едни и същи обстоятелства и постъпки.
  • Мария,но това вино дори и от мечо грозде дали няма да превърне "стръвницата"в добродушна мецана.Усмивка!
  • Мечо грозде. Това ми беше един от вариантите за заглавие. Но Спящата стръвница надделя. Усмивка. Благодаря, Стойчо.
  • Хубаво е!
    Трудно втасва този наш живот...
    Уж, се трудим за добро,
    но е е стипчив от болка плод!
  • Разбира се, Райна. Благодаря. Благодаря и на теб, Петре. Благодаря и за "Любими".

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...