2 окт. 2013 г., 13:32

Спътници

839 0 16

И трябва в мене нещо да се скъса.

И трябва силно да ме заболи -

тогава, нито рано, нито късно,

съвсем навреме стих ще се роди.

 

Стихът какво е? - думи от сърцето,

споени в песен или пък във стон.

Понякога поемат към небето,

а друг път се затлачват в някой дол.

 

Но все едно. За мен са свидни рожби,

заченати във съкровен момент.

Дали ме радват или ме тревожат,

те мои спътници са всеки ден.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се на присъствието ви, Ивон, Миночка и Сашо!
    Приятна вечер и хубав ден утре!
  • Когато нещо те докосне
    рисуваш с думи слънце, небеса…
    И вплиташ с рима чувства разни,
    разливаш обич и се раждат чудеса.
    ***
    Даряваш късче от душата си в песни,
    докосваш нежно, както влюбени сърца.
    ***
    Думи мъниста -
    свидни рожби полетели,
    в песен, екот или стон,
    извор от сърцето и душата.
    ***
    Хубав и докосващ стих!
    И нека винаги вдъхновение да те озарява!
    Поздрави, Ели!
  • Пресъздала си истинското състояние на поетите!Поздравявам те сърдечно!
  • най-верните спъници,Ели!
  • С много топлота и искреност сте посочили всички достойнства на стиха ми. Но такъв усет може да има само този, който също твори добре.
    Безкрайно ви благодаря, Момичета и Момчета!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...