2 окт. 2013 г., 13:32

Спътници

836 0 16

И трябва в мене нещо да се скъса.

И трябва силно да ме заболи -

тогава, нито рано, нито късно,

съвсем навреме стих ще се роди.

 

Стихът какво е? - думи от сърцето,

споени в песен или пък във стон.

Понякога поемат към небето,

а друг път се затлачват в някой дол.

 

Но все едно. За мен са свидни рожби,

заченати във съкровен момент.

Дали ме радват или ме тревожат,

те мои спътници са всеки ден.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се на присъствието ви, Ивон, Миночка и Сашо!
    Приятна вечер и хубав ден утре!
  • Когато нещо те докосне
    рисуваш с думи слънце, небеса…
    И вплиташ с рима чувства разни,
    разливаш обич и се раждат чудеса.
    ***
    Даряваш късче от душата си в песни,
    докосваш нежно, както влюбени сърца.
    ***
    Думи мъниста -
    свидни рожби полетели,
    в песен, екот или стон,
    извор от сърцето и душата.
    ***
    Хубав и докосващ стих!
    И нека винаги вдъхновение да те озарява!
    Поздрави, Ели!
  • Пресъздала си истинското състояние на поетите!Поздравявам те сърдечно!
  • най-верните спъници,Ели!
  • С много топлота и искреност сте посочили всички достойнства на стиха ми. Но такъв усет може да има само този, който също твори добре.
    Безкрайно ви благодаря, Момичета и Момчета!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...