voda (Елица Ангелова)
77 582

Oct 2, 2013, 1:32 PM

Спътници

Poetry » Other

834 0 16

И трябва в мене нещо да се скъса.

И трябва силно да ме заболи -

тогава, нито рано, нито късно,

съвсем навреме стих ще се роди.

Стихът какво е? - думи от сърцето,

споени в песен или пък във стон.

Понякога поемат към небето,

а друг път се затлачват в някой дол.

Но все едно. За мен са свидни рожби,

заченати във съкровен момент.

Дали ме радват или ме тревожат,

те мои спътници са всеки ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda (Елица Ангелова)

Радвам се на присъствието ви, Ивон, Миночка и Сашо!
Приятна вечер и хубав ден утре!

2013-10-03T22:53:15+03:00
СашоМ (Сашо Маринов)

Когато нещо те докосне
рисуваш с думи слънце, небеса…
И вплиташ с рима чувства разни,
разливаш обич и се раждат чудеса.
***
Даряваш късче от душата си в песни,
докосваш нежно, както влюбени сърца.
***
Думи мъниста -
свидни рожби полетели,
в песен, екот или стон,
извор от сърцето и душата.
***
Хубав и докосващ стих!
И нека винаги вдъхновение да те озарява!
Поздрави, Ели!

2013-10-03T20:32:45+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Пресъздала си истинското състояние на поетите!Поздравявам те сърдечно!

2013-10-03T12:09:37+03:00
valia1771 (Ивон)

най-верните спъници,Ели!

2013-10-03T07:25:41+03:00
voda (Елица Ангелова)

С много топлота и искреност сте посочили всички достойнства на стиха ми. Но такъв усет може да има само този, който също твори добре.
Безкрайно ви благодаря, Момичета и Момчета!

2013-10-02T23:20:56+03:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0