И трябва в мене нещо да се скъса.
И трябва силно да ме заболи -
тогава, нито рано, нито късно,
съвсем навреме стих ще се роди.
Стихът какво е? - думи от сърцето,
споени в песен или пък във стон.
Понякога поемат към небето,
а друг път се затлачват в някой дол.
Но все едно. За мен са свидни рожби,
заченати във съкровен момент.
Дали ме радват или ме тревожат,
те мои спътници са всеки ден.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Приятна вечер и хубав ден утре!