2 oct 2013, 13:32

Спътници

  Poesía » Otra
837 0 16

И трябва в мене нещо да се скъса.

И трябва силно да ме заболи -

тогава, нито рано, нито късно,

съвсем навреме стих ще се роди.

 

Стихът какво е? - думи от сърцето,

споени в песен или пък във стон.

Понякога поемат към небето,

а друг път се затлачват в някой дол.

 

Но все едно. За мен са свидни рожби,

заченати във съкровен момент.

Дали ме радват или ме тревожат,

те мои спътници са всеки ден.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се на присъствието ви, Ивон, Миночка и Сашо!
    Приятна вечер и хубав ден утре!
  • Когато нещо те докосне
    рисуваш с думи слънце, небеса…
    И вплиташ с рима чувства разни,
    разливаш обич и се раждат чудеса.
    ***
    Даряваш късче от душата си в песни,
    докосваш нежно, както влюбени сърца.
    ***
    Думи мъниста -
    свидни рожби полетели,
    в песен, екот или стон,
    извор от сърцето и душата.
    ***
    Хубав и докосващ стих!
    И нека винаги вдъхновение да те озарява!
    Поздрави, Ели!
  • Пресъздала си истинското състояние на поетите!Поздравявам те сърдечно!
  • най-верните спъници,Ели!
  • С много топлота и искреност сте посочили всички достойнства на стиха ми. Но такъв усет може да има само този, който също твори добре.
    Безкрайно ви благодаря, Момичета и Момчета!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...