2.10.2013 г., 13:32

Спътници

833 0 16

И трябва в мене нещо да се скъса.

И трябва силно да ме заболи -

тогава, нито рано, нито късно,

съвсем навреме стих ще се роди.

 

Стихът какво е? - думи от сърцето,

споени в песен или пък във стон.

Понякога поемат към небето,

а друг път се затлачват в някой дол.

 

Но все едно. За мен са свидни рожби,

заченати във съкровен момент.

Дали ме радват или ме тревожат,

те мои спътници са всеки ден.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се на присъствието ви, Ивон, Миночка и Сашо!
    Приятна вечер и хубав ден утре!
  • Когато нещо те докосне
    рисуваш с думи слънце, небеса…
    И вплиташ с рима чувства разни,
    разливаш обич и се раждат чудеса.
    ***
    Даряваш късче от душата си в песни,
    докосваш нежно, както влюбени сърца.
    ***
    Думи мъниста -
    свидни рожби полетели,
    в песен, екот или стон,
    извор от сърцето и душата.
    ***
    Хубав и докосващ стих!
    И нека винаги вдъхновение да те озарява!
    Поздрави, Ели!
  • Пресъздала си истинското състояние на поетите!Поздравявам те сърдечно!
  • най-верните спъници,Ели!
  • С много топлота и искреност сте посочили всички достойнства на стиха ми. Но такъв усет може да има само този, който също твори добре.
    Безкрайно ви благодаря, Момичета и Момчета!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...