2.10.2013 г., 13:32

Спътници

845 0 16

И трябва в мене нещо да се скъса.

И трябва силно да ме заболи -

тогава, нито рано, нито късно,

съвсем навреме стих ще се роди.

 

Стихът какво е? - думи от сърцето,

споени в песен или пък във стон.

Понякога поемат към небето,

а друг път се затлачват в някой дол.

 

Но все едно. За мен са свидни рожби,

заченати във съкровен момент.

Дали ме радват или ме тревожат,

те мои спътници са всеки ден.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се на присъствието ви, Ивон, Миночка и Сашо!
    Приятна вечер и хубав ден утре!
  • Когато нещо те докосне
    рисуваш с думи слънце, небеса…
    И вплиташ с рима чувства разни,
    разливаш обич и се раждат чудеса.
    ***
    Даряваш късче от душата си в песни,
    докосваш нежно, както влюбени сърца.
    ***
    Думи мъниста -
    свидни рожби полетели,
    в песен, екот или стон,
    извор от сърцето и душата.
    ***
    Хубав и докосващ стих!
    И нека винаги вдъхновение да те озарява!
    Поздрави, Ели!
  • Пресъздала си истинското състояние на поетите!Поздравявам те сърдечно!
  • най-верните спъници,Ели!
  • С много топлота и искреност сте посочили всички достойнства на стиха ми. Но такъв усет може да има само този, който също твори добре.
    Безкрайно ви благодаря, Момичета и Момчета!

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...