3 дек. 2013 г., 07:57

Сраховете в мен

791 0 1

Обвита съм от бури аз,
светкавици проблесват във очите
и никога не знаеш кога ще завали.
Покрита съм със рани аз,
белязана от минали любови.
Във мене нося ужасно много страхове
и уж погребвам ги,
но винаги успяват да възкръснат.
И ти не знаеш как във ъгълчето,
там където последно ме остави,
разтреперана не мога да заспя.
От страх, че миналото се повтаря,
от страх от теб, от страх от мен,
от страх, че случвам стари грешки.
И в мрака търся спокойствието,
което ти след себе си остави.
Когато всички бури отминаха от мен,
когато всички рани заздравяха,
а страховете се стопиха в миг
и от мен остана само... нежност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма и не може да има такива.
    Или ако има - значи човек още не е узрял.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...