Обвита съм от бури аз,
светкавици проблесват във очите
и никога не знаеш кога ще завали.
Покрита съм със рани аз,
белязана от минали любови.
Във мене нося ужасно много страхове
и уж погребвам ги,
но винаги успяват да възкръснат.
И ти не знаеш как във ъгълчето,
там където последно ме остави,
разтреперана не мога да заспя.
От страх, че миналото се повтаря,
от страх от теб, от страх от мен,
от страх, че случвам стари грешки.
И в мрака търся спокойствието,
което ти след себе си остави.
Когато всички бури отминаха от мен,
когато всички рани заздравяха,
а страховете се стопиха в миг
и от мен остана само... нежност.