Къде сте, острови далечни
с високи, неми брегове?
Къде сте, вечери чудесни
от мойте детски светове?
Елате да подгоним здрача
там, дето Вятърът е спрял!
И дето Месецът прескача
на дядо гробът запустял…
Но вас ви няма от години.
И може би – от векове…
Ах, мои – рицари могъщи!
Ах, мои детски светове!
Отидохте си безвъзвратно
по релсите, със оня влак,
далече някъде, където –
заспива падналият сняг…
Далече някъде, оттатък –
сред цвят и мирис на липи.
Там, дето Залезът е кратък,
а Вятърът почти не спи…
Додето – моята китара –
забравена сега мълчи…
Но чака песничката стара
отново пак да прозвучи!..
© Георги Ревов Все права защищены