10 дек. 2024 г., 10:38

Сред цвят и мирис на липи

365 1 0

                                    Къде сте, острови далечни
                                    с високи, неми брегове?
                                    Къде сте, вечери чудесни
                                    от мойте детски светове?

                                    Елате да подгоним здрача
                                    там, дето Вятърът е спрял!
                                    И дето Месецът прескача
                                    на дядо гробът запустял…

                                    Но вас ви няма от години.
                                    И може би – от векове…
                                    Ах, мои – рицари могъщи!
                                    Ах, мои детски светове!

                                    Отидохте си безвъзвратно
                                    по релсите, със оня влак,
                                    далече някъде, където –
                                    заспива падналият сняг…

                                    Далече някъде, оттатък –
                                    сред цвят и мирис на липи.
                                    Там, дето Залезът е кратък,
                                    а Вятърът почти не спи…

                                    Додето – моята китара –
                                    забравена сега мълчи…
                                    Но чака песничката стара
                                    отново пак да прозвучи!..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ревов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...