10 dic 2024, 10:38

Сред цвят и мирис на липи

  Poesía
364 1 0

                                    Къде сте, острови далечни
                                    с високи, неми брегове?
                                    Къде сте, вечери чудесни
                                    от мойте детски светове?

                                    Елате да подгоним здрача
                                    там, дето Вятърът е спрял!
                                    И дето Месецът прескача
                                    на дядо гробът запустял…

                                    Но вас ви няма от години.
                                    И може би – от векове…
                                    Ах, мои – рицари могъщи!
                                    Ах, мои детски светове!

                                    Отидохте си безвъзвратно
                                    по релсите, със оня влак,
                                    далече някъде, където –
                                    заспива падналият сняг…

                                    Далече някъде, оттатък –
                                    сред цвят и мирис на липи.
                                    Там, дето Залезът е кратък,
                                    а Вятърът почти не спи…

                                    Додето – моята китара –
                                    забравена сега мълчи…
                                    Но чака песничката стара
                                    отново пак да прозвучи!..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ревов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...