Сред мечтите
Сред полетата тичам на воля,
под гъста сянка за миг почивам.
Цветята пролетни мириша
и живея сред природа.
Под бялата череша аз мечтая
за чужди светове, за непознати хора.
С усмивка на уста, за моя принц жадувам,
а белия му кон във всеки двор намирам.
Вали дъждец на перли ситни,
от капките му бистри пия със наслада.
Че ще ме намокри - не ме интересува,
нали след него слънце ще изгрее.
Спуска се нощта - коприна нежна,
полето на жито ухае още...
От мириса опиянена,
заспивам... във мечтите си да бъда.
под гъста сянка за миг почивам.
Цветята пролетни мириша
и живея сред природа.
Под бялата череша аз мечтая
за чужди светове, за непознати хора.
С усмивка на уста, за моя принц жадувам,
а белия му кон във всеки двор намирам.
Вали дъждец на перли ситни,
от капките му бистри пия със наслада.
Че ще ме намокри - не ме интересува,
нали след него слънце ще изгрее.
Спуска се нощта - коприна нежна,
полето на жито ухае още...
От мириса опиянена,
заспивам... във мечтите си да бъда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Тодорова Все права защищены
