Apr 14, 2008, 8:44 AM

Сред мечтите

Poetry

1.6K 0 11

Сред полетата тичам на воля,
под гъста сянка за миг почивам.
Цветята пролетни мириша
и живея сред природа.

Под бялата череша аз мечтая
за чужди светове, за непознати хора.
С усмивка на уста, за моя принц жадувам,
а белия му кон във всеки двор намирам.

Вали дъждец на перли ситни,
от капките му бистри пия със наслада.
Че ще ме намокри - не ме интересува,
нали след него слънце ще изгрее.

Спуска се нощта - коприна нежна,
полето на жито ухае още...
От мириса опиянена,
заспивам... във мечтите си да бъда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vel_msc (Велислава Адрианова)

Много е ведро и зареждащо!!!Поздрави

2008-05-08T01:43:01+03:00
divkozel (Красимир Йорданов)

Стихотворението е пълно с искреност и чистота.
Поработи върху ритмиката му, за да влиза в съзнанието и остава в паметта по-лесно. Поздрави!
Бате Краси

2008-04-19T15:47:02+03:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

Абе белия кон го видях на село,снимах го.Ама принца го нямаше...отсреща беше язовира... в шавара се е метнал сигурно и си се жабосва... чака си целувката... мечтите... трябва да имаш смелостта да си потърсиш и цункаш жабката...

2008-04-19T14:58:16+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Ехаааа!!!
Завиждам ти, момиче мило!
Чудно е!!!
Поздрави!

2008-04-18T20:04:53+03:00
пинда.св (Стоян Владов)

Майстор на мечтите си ти.Продължавай все така!
Радо е прав " Аман от тия принцове..."Някое по сгодно и харно момченце като мен няма ли да свърши работа.Поздрави!

2008-04-14T23:43:33+03:00