Сред мечтите
Сред полетата тичам на воля,
под гъста сянка за миг почивам.
Цветята пролетни мириша
и живея сред природа.
Под бялата череша аз мечтая
за чужди светове, за непознати хора.
С усмивка на уста, за моя принц жадувам,
а белия му кон във всеки двор намирам.
Вали дъждец на перли ситни,
от капките му бистри пия със наслада.
Че ще ме намокри - не ме интересува,
нали след него слънце ще изгрее.
Спуска се нощта - коприна нежна,
полето на жито ухае още...
От мириса опиянена,
заспивам... във мечтите си да бъда.
под гъста сянка за миг почивам.
Цветята пролетни мириша
и живея сред природа.
Под бялата череша аз мечтая
за чужди светове, за непознати хора.
С усмивка на уста, за моя принц жадувам,
а белия му кон във всеки двор намирам.
Вали дъждец на перли ситни,
от капките му бистри пия със наслада.
Че ще ме намокри - не ме интересува,
нали след него слънце ще изгрее.
Спуска се нощта - коприна нежна,
полето на жито ухае още...
От мириса опиянена,
заспивам... във мечтите си да бъда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Тодорова Всички права запазени
