4 июл. 2020 г., 07:49

Сред сънищата чужди

818 1 27

 

В нощите сред сънищата скитам,
не моите, а чуждите такива...
Емоцията искам да опитам,
и в тях... какво ли не откривам...

Копнежи по отминалите дни,
любовни ласки (толкова греховни...)
И тътена от сбъднати мечти,
и грохота на камъни надгробни...

Страдания от скрити, тъмни тайни.
Видения абстрактни, непознати.
И ароматите са тъй омайни
на сънищата, и луната...

В сънищата чужди скитам,
но своите все не мога да открия...
Смутен, понякога се питам -
Дали не съм чужд сън... аз самият?

03.05.2014.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Анабел, струва ми се, че този коментар е за днешната ми творба, не за този стих. Точно по темата му е, докато спрямо тук, поне аз не съзирам пресечна точка.
    Костадин, и аз не знам точно кога, къде и защо е сънуван.
    Благодаря и на двамата за коментарите.
    ПП
    Писал съм едновременно с теб, докато си редактирала. Всичко е наред.
    Благодаря сърдечно, че се произнесе и за тази творба.
  • Мхм,сигур сън в лятна нощ,ма знаи ли човек.Поздрав Георги.
  • От любовта до пагубната страст крачката е много малка... А от нея може да се отключи насилието... Силно ми въздейства това стихотворение, Георги!
    Извинявай, този коментар трябваше да бъде за „Черният любовен ад”, нещо обърках...
    А това стихотворение ми звучи мистично, с философски финал... Поздравления!
  • Може, Метеор.
    Кой знае кое е сън, кое действителност, Пепи...
    Благодаря сърдечно за този коментар.
  • Или пък не е сън в съня?
    Поздравления!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...