Jul 4, 2020, 7:49 AM

Сред сънищата чужди

815 1 27

 

В нощите сред сънищата скитам,
не моите, а чуждите такива...
Емоцията искам да опитам,
и в тях... какво ли не откривам...

Копнежи по отминалите дни,
любовни ласки (толкова греховни...)
И тътена от сбъднати мечти,
и грохота на камъни надгробни...

Страдания от скрити, тъмни тайни.
Видения абстрактни, непознати.
И ароматите са тъй омайни
на сънищата, и луната...

В сънищата чужди скитам,
но своите все не мога да открия...
Смутен, понякога се питам -
Дали не съм чужд сън... аз самият?

03.05.2014.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Анабел, струва ми се, че този коментар е за днешната ми творба, не за този стих. Точно по темата му е, докато спрямо тук, поне аз не съзирам пресечна точка.
    Костадин, и аз не знам точно кога, къде и защо е сънуван.
    Благодаря и на двамата за коментарите.
    ПП
    Писал съм едновременно с теб, докато си редактирала. Всичко е наред.
    Благодаря сърдечно, че се произнесе и за тази творба.
  • Мхм,сигур сън в лятна нощ,ма знаи ли човек.Поздрав Георги.
  • От любовта до пагубната страст крачката е много малка... А от нея може да се отключи насилието... Силно ми въздейства това стихотворение, Георги!
    Извинявай, този коментар трябваше да бъде за „Черният любовен ад”, нещо обърках...
    А това стихотворение ми звучи мистично, с философски финал... Поздравления!
  • Може, Метеор.
    Кой знае кое е сън, кое действителност, Пепи...
    Благодаря сърдечно за този коментар.
  • Или пък не е сън в съня?
    Поздравления!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...