29 мая 2020 г., 11:33  

Сред зима вишни пак ще разцъфтят 

  Поэзия » Любовная
320 5 7

Отминаха години, отлетяха
и времето задъхано не спря,
каквото беше мило - отмиля,
дори мечтите някак помъдряха.

 

Ръцете в свити шепи съхранили,
от младостта ни свидна топлина,
изтляла в тихо чувство за вина -
за въглени в сърцата заискрили.

 

Косите ни са бели пеликани,
душите белогриви са вълни,
една любов напук сега кълни,
дошла неостаряла. Да остане.

 

И бръчките ни те са само стряха,
сърцето птиче пак ще приютят.
Сред зима вишни пак ще разцъфтят,
за чувствата, които закъсняха.

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??