Сред зима вишни пак ще разцъфтят
Отминаха години, отлетяха
и времето задъхано не спря,
каквото беше мило - отмиля,
дори мечтите някак помъдряха.
Ръцете в свити шепи съхранили,
от младостта ни свидна топлина,
изтляла в тихо чувство за вина -
за въглени в сърцата заискрили.
Косите ни са бели пеликани,
душите белогриви са вълни,
една любов напук сега кълни,
дошла неостаряла. Да остане.
И бръчките ни те са само стряха,
сърцето птиче пак ще приютят.
Сред зима вишни пак ще разцъфтят,
за чувствата, които закъсняха.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
