26 июл. 2017 г., 23:11

Среднощен блус

998 2 7

Среща случайна. Нощ 

потайна. Опиянени и 

нежни докосвания в

нощта – бавно догаря

уханна свещта. Звучи

приглушен полунощен

блус и две тела влажни

и преплетени отдадени

са на страстта – изпепелява

две сърца. Горят! В 

пламъците на изкушение

сладко горят! Сладка

болка непозната, но 

накрая кой ще плати

цената? Щом пламне

немирницата любов и 

чуят на Амур нежния зов

кой от двамата пръв ще

скочи в тоя дълбок ров

изкопан им от лудата, 

дивната и непримиримата

любов? Неутолима страст, 

порочен грях, а звучи

ли звучи среднощния блус.      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Давид Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че намина, Ели! И много ме радва, че съм те вдъхновил за следващия ти стих! Поздрави от мен и бързай бавно, ти знаеш как
  • Чудесно е, Давид. Вдъхнови ме и при мен също се получи един Среднощен блус. Сега трябва да му намеря картинка и подходяща музика и да го метна в блог-а ми... Любовта винаги върви ръка за ръка с танците! В ритъма на танца усещаш партньора тотално и пълноценно! Среднощни усмивки от мен!
  • Благодаря, Вили! Старая се и все още се опитвам. Поздрави и от мен!
  • Тук имаш напредък. Опитал си се да използваш по-малко думи и е се е получило страхотно.
    Харесах.Поздрави.
  • Благодаря, Белослава, радвам се че ти е харесал стиха ми! Ели, въпроса ти е много интересен! Всичко първоначално започва, винаги, с много страст и любов, и вълненията на душата не липсват. Но наистина с времето, когато ни погълне живота, а той може да бъде доста суров, само тогава си проличава истинската любов. Поздрави и на двете!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....