Jul 26, 2017, 11:11 PM

Среднощен блус

  Poetry » Love
993 2 7

Среща случайна. Нощ 

потайна. Опиянени и 

нежни докосвания в

нощта – бавно догаря

уханна свещта. Звучи

приглушен полунощен

блус и две тела влажни

и преплетени отдадени

са на страстта – изпепелява

две сърца. Горят! В 

пламъците на изкушение

сладко горят! Сладка

болка непозната, но 

накрая кой ще плати

цената? Щом пламне

немирницата любов и 

чуят на Амур нежния зов

кой от двамата пръв ще

скочи в тоя дълбок ров

изкопан им от лудата, 

дивната и непримиримата

любов? Неутолима страст, 

порочен грях, а звучи

ли звучи среднощния блус.      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Давид Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се, че намина, Ели! И много ме радва, че съм те вдъхновил за следващия ти стих! Поздрави от мен и бързай бавно, ти знаеш как
  • Чудесно е, Давид. Вдъхнови ме и при мен също се получи един Среднощен блус. Сега трябва да му намеря картинка и подходяща музика и да го метна в блог-а ми... Любовта винаги върви ръка за ръка с танците! В ритъма на танца усещаш партньора тотално и пълноценно! Среднощни усмивки от мен!
  • Благодаря, Вили! Старая се и все още се опитвам. Поздрави и от мен!
  • Тук имаш напредък. Опитал си се да използваш по-малко думи и е се е получило страхотно.
    Харесах.Поздрави.
  • Благодаря, Белослава, радвам се че ти е харесал стиха ми! Ели, въпроса ти е много интересен! Всичко първоначално започва, винаги, с много страст и любов, и вълненията на душата не липсват. Но наистина с времето, когато ни погълне живота, а той може да бъде доста суров, само тогава си проличава истинската любов. Поздрави и на двете!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...