Среднощен блус...
Среднощен блус...
Среднощен блус за двама ни звучи,
попива в нас звукът на светлината,
поглъщам те със моите очи,
политаме с криле във синевата.
Докосваме красивите звезди,
прошепваме им старите си тайни,
прегърнали отново куп мечти,
се стрелваме по пътища незнайни.
Държи ме нежно твоята ръка,
сърцето ти неистово пулсира,
и виждаш пак във мен една река,
посока тя към бъдното намира.
Душите ни се сливат във едно –
два пламъка в безвремие родени,
а общото ни вятърно стъбло,
поглъща наш'те мисли разтопени.
Въртим се страстно в този огнен блус,
съдбата със косите ни жонглира,
градът под нас остава някак пуст,
а времето за кратичко се спира.
Потъвам в теб разлистено добра,
а ти във мен се втурваш като хала,
по старите магични правила,
една любов е с име Оцеляла.
Оставаме преплетени така –
две птици сред космическа сакралност,
а с утрото се връщаме в света
на земната изстрадана реалност.
29.07.2017г.
Елица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
