29 мая 2010 г., 14:50

Среднощен сабат (I)

1.2K 0 25

Среднощен сабат (I)

 

                        (в памет на bg undergrоund деца)

 

Щастливо нехаеш, невинно момче,

щурееш във приказно-вещерски свят!

Игриво порой те мъртвешки влече -

отнася в магичен, чудовищен град.

 

Люлее всемира, възторзи подмята,

чертае съдбовно греховната сласт...

Задавена мрачно, забравя зората

да шурне с лечебната, слънчева власт.

 

Проблясват небесни искрици в очите.

Мрачнеят далече немирни звезди.

Пролазва и вятър, разрошва косите:

в нирвана извечна ще те приюти.

 

Просъсква последният вопъл в гръдта.

Неистово зине зловонната смрад.

Белязан коварно – полагаш плътта

на призрак окаян в неземен сабат.

 

http://www.youtube.com/watch?v=BPfR08r1gRY

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...