29 мая 2010 г., 14:50

Среднощен сабат (I)

1.2K 0 25

Среднощен сабат (I)

 

                        (в памет на bg undergrоund деца)

 

Щастливо нехаеш, невинно момче,

щурееш във приказно-вещерски свят!

Игриво порой те мъртвешки влече -

отнася в магичен, чудовищен град.

 

Люлее всемира, възторзи подмята,

чертае съдбовно греховната сласт...

Задавена мрачно, забравя зората

да шурне с лечебната, слънчева власт.

 

Проблясват небесни искрици в очите.

Мрачнеят далече немирни звезди.

Пролазва и вятър, разрошва косите:

в нирвана извечна ще те приюти.

 

Просъсква последният вопъл в гръдта.

Неистово зине зловонната смрад.

Белязан коварно – полагаш плътта

на призрак окаян в неземен сабат.

 

http://www.youtube.com/watch?v=BPfR08r1gRY

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...