Среднощен сабат (I)
(в памет на bg undergrоund деца)
Щастливо нехаеш, невинно момче,
щурееш във приказно-вещерски свят!
Игриво порой те мъртвешки влече -
отнася в магичен, чудовищен град.
Люлее всемира, възторзи подмята,
чертае съдбовно греховната сласт...
Задавена мрачно, забравя зората
да шурне с лечебната, слънчева власт.
Проблясват небесни искрици в очите.
Мрачнеят далече немирни звезди. ...