10 мая 2008 г., 16:56

Среднощен танц

1.1K 0 15

Сега съм тук, танцувам степ,

нечакан миг от сън за теб,

среднощен танц на порив нов,

усмивка нежна в стих, любов!

 

Прегръдка страстна, суета,

очи изгарят в топлота,

признание, вълшебен зов

отпиваш с глътката любов.

 

Примамлив блян и пълнота

в магичен свят на голота,

телата сплитат се за миг,

в кресчендо тръпне твоят вик.

 

В нечакан миг танцувам степ,

а розите червени са за теб,

отпивам глътката любов

в среднощен танц на порив нов.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...