10.05.2008 г., 16:56

Среднощен танц

1.1K 0 15

Сега съм тук, танцувам степ,

нечакан миг от сън за теб,

среднощен танц на порив нов,

усмивка нежна в стих, любов!

 

Прегръдка страстна, суета,

очи изгарят в топлота,

признание, вълшебен зов

отпиваш с глътката любов.

 

Примамлив блян и пълнота

в магичен свят на голота,

телата сплитат се за миг,

в кресчендо тръпне твоят вик.

 

В нечакан миг танцувам степ,

а розите червени са за теб,

отпивам глътката любов

в среднощен танц на порив нов.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....