Сега съм тук, танцувам степ,
нечакан миг от сън за теб,
среднощен танц на порив нов,
усмивка нежна в стих, любов!
Прегръдка страстна, суета,
очи изгарят в топлота,
признание, вълшебен зов
отпиваш с глътката любов.
Примамлив блян и пълнота
в магичен свят на голота,
телата сплитат се за миг,
в кресчендо тръпне твоят вик.
В нечакан миг танцувам степ,
а розите червени са за теб,
отпивам глътката любов
в среднощен танц на порив нов.
© Димитър Станчев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Как ли съм го пропуснала този стих!?