Среднощна лястовица
Не мога да напиша онзи стих.
Отвъд звездите думите препиха
със виното, което Господ скри
в небесната си изба. Болка тиха
катери бавно снежния си връх.
Под стъпките проскърцва тишината.
Страхувам се от топлия си дъх.
В кристал студен е сгушена сълзата.
Раздипля си воалите нощта.
Сезонът е неясен и без име.
С дъжда от висините долетя,
а бялата ѝ рокличка любима
подгизнала бе. Влажното телце
е нота, знак, видение по жицата.
Откърти се и моето сърце
с лавината. И полетя след птицата.
...Дали да не напиша онзи стих?
Завърнаха се думите нетрезви.
Разказват, Господ бил ги нагостил
с отвъдните прозрения и бездни.
Не зная зима, пролет ли е, есен.
Отекват в мене грохотни лавини
и лястовичата любовна песен.
През болката със нея ще премина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алина Стоянова Все права защищены
