Ilis (Алина Стоянова)
113 3581
26.06.2016 г., 18:50 ч.

Среднощна лястовица 

  Поезия » Друга
2774 11 27

Не мога да напиша онзи стих.
Отвъд звездите думите препиха
със виното, което Господ скри
в небесната си изба. Болка тиха
катери бавно снежния си връх.
Под стъпките проскърцва тишината.
Страхувам се от топлия си дъх.
В кристал студен е сгушена сълзата.
Раздипля си воалите нощта.
Сезонът е неясен и без име.
С дъжда от висините долетя,
а бялата ѝ рокличка любима
подгизнала бе. Влажното телце
е нота, знак, видение по жицата.
Откърти се и моето сърце
с лавината. И полетя след птицата.
...Дали да не напиша онзи стих?
Завърнаха се думите нетрезви.
Разказват, Господ бил ги нагостил
с отвъдните прозрения и бездни.
Не зная зима, пролет ли е, есен.
Отекват в мене грохотни лавини
и лястовичата любовна песен.
През болката със нея ще премина.

© Алина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??