Среднощна магия
С любовни трели той я омагьоса,
разтвори се в нощта ù, като сън.
Без грим и дрехи, истинска и боса,
тя диво-самодивено изтича вън.
В косите ù той вплете се гальовно,
а после в страстен танц я завъртя.
От ласките му пламнала греховно,
на Змей Горянин бяла се отдаде тя.
За миг в магията среднощна
в очите му тя вечността съзря.
А той - съзнал стихията си мощна,
обсеби я с любов, светът замря...
Но внезапно грейнала Деница
прониза с лъч любовната игра.
От тях остана мъничка искрица,
една легенда - тъжна, и една луна...
© Светла Асенова Все права защищены