Среднощна олелия (1)
Дъжд изсипа се навънка,
вятър във камбанка звънка.
Гледам страшния таван,
сенки дебнат ме в капан.
Ето я уста голяма,
ще ме глътне, като черна яма.
Ту потропва някой тук.
Страх ме хваща. Чук! Чук! Чук!
Зъбките ми тракат пак,
а аз помислих, че е влак.
А пък входната врата,
свирепо с глас се изпищя.
Иде някой. Туп! Туп! Туп!
Всичко ми дойде на куп.
- Ей, има ли някой там?
Не искам вече да съм сам!...
(с обич за Симо)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елeна Все права защищены
