Среднощна олелия (1)
Дъжд изсипа се навънка,
вятър във камбанка звънка.
Гледам страшния таван,
сенки дебнат ме в капан.
Ето я уста голяма,
ще ме глътне, като черна яма.
Ту потропва някой тук.
Страх ме хваща. Чук! Чук! Чук!
Зъбките ми тракат пак,
а аз помислих, че е влак.
А пък входната врата,
свирепо с глас се изпищя.
Иде някой. Туп! Туп! Туп!
Всичко ми дойде на куп.
- Ей, има ли някой там?
Не искам вече да съм сам!...
(с обич за Симо)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елeна Всички права запазени
