18 янв. 2011 г., 12:14

Среднощно

734 0 1

Среднощно

/по Владимир Бренд /

Без майтап, отивам към старост.
Вече идват бастунни години.
Нито зная къде се отправям,
нито зная защо съм заминал...

Сякаш вече жив съм заровен.
Нямам и грош в джоба си скъсан.
Само стихът е по младежки чаровен,
само в погледа вече е хъса...

Духа вятър и е влажно и хладно.
Безвъзвратно е изчезнал покоят.
Пиша думи, а е тъжно и гадно -
чужди думи, противни, не мои...

И отчаян ми се иска да викам
как е зимен днешният свят,
и сънувам на пчелица от щика,
че е сбоден първия цвят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ееее,няма да се даваме!!!А се стегни!Сега е златната възраст,най-хубавата и осъзнатата и всичко което правим е най-сладко,защото...нали знаеш!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...