Jan 18, 2011, 12:14 PM

Среднощно

  Poetry » Other
724 0 1

Среднощно

/по Владимир Бренд /

Без майтап, отивам към старост.
Вече идват бастунни години.
Нито зная къде се отправям,
нито зная защо съм заминал...

Сякаш вече жив съм заровен.
Нямам и грош в джоба си скъсан.
Само стихът е по младежки чаровен,
само в погледа вече е хъса...

Духа вятър и е влажно и хладно.
Безвъзвратно е изчезнал покоят.
Пиша думи, а е тъжно и гадно -
чужди думи, противни, не мои...

И отчаян ми се иска да викам
как е зимен днешният свят,
и сънувам на пчелица от щика,
че е сбоден първия цвят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ееее,няма да се даваме!!!А се стегни!Сега е златната възраст,най-хубавата и осъзнатата и всичко което правим е най-сладко,защото...нали знаеш!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...