Среднощно

/по Владимир Бренд /

Без майтап, отивам към старост.
Вече идват бастунни години.
Нито зная къде се отправям,
нито зная защо съм заминал...

Сякаш вече жив съм заровен.
Нямам и грош в джоба си скъсан.
Само стихът е по младежки чаровен,
само в погледа вече е хъса...

Духа вятър и е влажно и хладно.
Безвъзвратно е изчезнал покоят.
Пиша думи, а е тъжно и гадно -
чужди думи, противни, не мои...

И отчаян ми се иска да викам
как е зимен днешният свят,
и сънувам на пчелица от щика,
че е сбоден първия цвят...