11 нояб. 2017 г., 08:59

Среднощно 

  Поэзия » Другая
310 3 4

Залезът е мрамор и гранѝти.
Изгревът е свежест и роса̀.
Думите на хората нефритни,
мога ли в едно да събера?

Облаци накъсаха небето.
Лампите говорят за тъга.
Прозата отлитна надалеко.
Музата възкликна и заспа.

Шкафовете с мрака съчетани,
стряха и напукана стена.
Влакове, отрупани с избрани,
спряха за измъчена жена.

Раните, които не убиват,
правят ли ни силни? Докажѝ!
Граници, които си издигнал
искрено съветвам: Разрушѝ!

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??