3 нояб. 2005 г., 21:52

Среднощно

1.7K 0 2

Аз съм. Нарочно в съня ти пристигам.

Как смееш да спиш спокойно?! Слушай,окото ми няма да мигне – ще те разстрелям със спомени!

Тук съм. Стоя в средата на стаята.

Не посягай да палиш лампата. Измориха ме разстоянията.

И пристигнала така внезапна... аз съм и тук съм! Това е главното!

Сега ще заключа вратата.

Как спиш на тая възглавница – тя пази дъха на косата ми!

Ето – хвани,ако искаш,дланта ми (знам,че още я помниш...).

Цяла нощ в стаята с теб ще остана. Утре можеш да ме изгониш.

Господи,всичко е толкова ясно – аз те обичам до лудост...

Само не викай така от щастие – ще се събудиш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...