3 нояб. 2005 г., 21:52

Среднощно

1.7K 0 2

Аз съм. Нарочно в съня ти пристигам.

Как смееш да спиш спокойно?! Слушай,окото ми няма да мигне – ще те разстрелям със спомени!

Тук съм. Стоя в средата на стаята.

Не посягай да палиш лампата. Измориха ме разстоянията.

И пристигнала така внезапна... аз съм и тук съм! Това е главното!

Сега ще заключа вратата.

Как спиш на тая възглавница – тя пази дъха на косата ми!

Ето – хвани,ако искаш,дланта ми (знам,че още я помниш...).

Цяла нощ в стаята с теб ще остана. Утре можеш да ме изгониш.

Господи,всичко е толкова ясно – аз те обичам до лудост...

Само не викай така от щастие – ще се събудиш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...