3.11.2005 г., 21:52 ч.

Среднощно 

  Поезия
1184 0 2

Аз съм. Нарочно в съня ти пристигам.

Как смееш да спиш спокойно?! Слушай,окото ми няма да мигне – ще те разстрелям със спомени!

Тук съм. Стоя в средата на стаята.

Не посягай да палиш лампата. Измориха ме разстоянията.

И пристигнала така внезапна... аз съм и тук съм! Това е главното!

Сега ще заключа вратата.

Как спиш на тая възглавница – тя пази дъха на косата ми!

Ето – хвани,ако искаш,дланта ми (знам,че още я помниш...).

Цяла нощ в стаята с теб ще остана. Утре можеш да ме изгониш.

Господи,всичко е толкова ясно – аз те обичам до лудост...

Само не викай така от щастие – ще се събудиш!

© Лора Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??