20 нояб. 2011 г., 16:14

Среднощно лекарство

846 0 0



Не съм и сънувала тази нощ -

нощта, в която отново ми беше приятел.

Не вярвах, че ще заспя до теб в полунощ,

не мислех, че ще стане така.

Не молих звездите за очите ти топли,

не молих луната за твойте ръце,

но получих любов, топлина, нежни вопли

и нещо спои се в разбитото ми сърце.

Не мога да те имам отново.

Не мога до теб да посрещам деня.

Но няма болка във моето слово,

няма нещастие, мъка, тъга...

Ти беше среднощно лекарство,

малка радост след поройния дъжд.

Някогашното мое богатство

сега е утеха и радост само за нощ...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...