Не съм и сънувала тази нощ -

нощта, в която отново ми беше приятел.

Не вярвах, че ще заспя до теб в полунощ,

не мислех, че ще стане така.

Не молих звездите за очите ти топли,

не молих луната за твойте ръце,

но получих любов, топлина, нежни вопли

и нещо спои се в разбитото ми сърце.

Не мога да те имам отново.

Не мога до теб да посрещам деня.

Но няма болка във моето слово,

няма нещастие, мъка, тъга...

Ти беше среднощно лекарство,

малка радост след поройния дъжд.

Някогашното мое богатство

сега е утеха и радост само за нощ...