27 дек. 2011 г., 15:57

Среща

1.3K 0 3

Аз търсих те сред цялата вселена,
сред звезден прах и млечни океани,
а ти живееш в мене съкровена,
пробудена и шеметно желана.

Аз търсих те сред  дъхави поляни,
насред поля обгърнати от слънце,
в мечти и пътища вървяни,
а ти живееш в мене като зрънце.

Аз търсих те в дълбокото на мрака,
в небесните простори като птица,
тъй дълго те копнях и чаках,
да бъдеш знак за мен, като искрица.

Аз търсих те сред цялата вселена,
във пулса на кръвта гореща,
а ти, любов, живяла си във мене
и ето, че отново пак те срещам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евдокия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....